Следване в България: студентска виза, разрешение за пребиваване и разходи

България тихомълком се нареди сред по-големите европейски дестинации за чуждестранни студенти, най-вече заради медицината на английски език на цена, която е част от западноевропейската. Пътят е утъпкан, но е зле описан на английски: страниците на агенциите обявяват такси във валута, която България вече не използва, а някои от тях повтарят освобождаване от визова такса, което изобщо не се отнася за студентите в редовна форма на обучение. Тази страница описва какво изисква законът и колко струва една учебна година в действителност.

Две неща определят всичко останало: гражданството на кандидата и дали има български произход.

Първото разклонение: нужна ли е изобщо виза?

За гражданин на ЕС, ЕИП или Швейцария почти нищо по-долу не важи. Виза не е необходима, разрешение за пребиваване — също. При таксите обаче трябва да се внимава какво означава „наравно с българските студенти“: Законът за висшето образование поставя тези лица при същите условия и в същия ценоразпис, а не им дава автоматична отстъпка. При класиране на субсидирано място (държавна поръчка) медицината струва няколкостотин евро годишно. При платено обучение разликата се стопява почти напълно: в Медицинския университет – Варна таксата за платено обучение по медицина за граждани на ЕС е 9 100 евро срещу 10 000 евро за първокурсник извън ЕС. Тези 900 евро са цялото предимство на европейското гражданство там и не са това, което повечето хора си представят, когато чуят, че студентите от ЕС плащат български цени. Разделът за таксите по-долу съдържа субсидираната сума за МУ – София. При програмите на английски език в таблиците с такси често изобщо няма разделение по гражданство. Вместо разрешение се прави регистрация — граждани на ЕС, които се преместват в България описва тази процедура.

Всички останали са граждани на трети държави и минават по двустъпков маршрут, който изненадва хората, защото двете стъпки се случват в различни държави:

1. Виза за дългосрочно пребиваване вид „D“, която се подава в българско посолство или консулство преди пътуването.
2. Разрешение за пребиваване, което се подава в звено на Дирекция „Миграция“ след влизането в страната.

Визата „D“ не е разрешение за пребиваване и сама по себе си не дава право на престой за цялата година. Тя е ключът, който отваря вратата, за да бъде поискано онова, което това право дава. Влизане като турист с надежда за преоформяне на място не работи.

Визата вид „D“: 100 евро и едно освобождаване, което не важи тук

Таксата е по Тарифа № 3 за таксите, събирани за консулско обслужване. Чл. 9, ал. 3 определя таксата за виза вид „D“ по чл. 15, ал. 1 ЗЧРБ на 100 евро, а чл. 9, ал. 6 я прави невъзстановима при отказ.

Тук е капанът. Тарифа № 3 наистина освобождава от визова такса „учениците, студентите, кандидатите за следдипломна квалификация и придружаващите ги преподаватели, които предприемат пътувания с цел обучение или образователна подготовка“ — и англоезичните наръчници го преповтарят с готовност. Важното е от коя такса: освобождаването е в чл. 6, т. 8 от тарифата, сред общите освобождавания, и се отнася до заявленията „по чл. 9, ал. 1“, тоест до визата за краткосрочно пребиваване. Търсенето му в самия чл. 9, накъдето препраща текстът, не открива нищо. Студент, който идва за едноседмичен обмен с виза „C“, е освободен. Студент, който идва за шестгодишно следване по медицина, се нуждае от виза „D“ по чл. 9, ал. 3 и плаща 100 евро.

Какво иска консулството в преписката:

• два, а не един документ за приемане: удостоверение за приемане за обучение в Република България, издадено от Министерството на образованието и науката, и отделно удостоверение от самото висше училище, че лицето ще се обучава през предстоящата учебна година — чл. 24в, ал. 2, т. 6 ЗЧРБ изисква и двата. Явяване само с писмото от университета означава отказ
• доказателство за средства за годината или решение за отпусната стипендия. Доказателството за платена такса за записване нарочно не е в тази преписка — законът го изисква след влизането в страната с виза по чл. 15, ал. 1, на етапа на разрешението (чл. 24в, ал. 2, т. 7)
• доказателство за средства за издръжка
• здравна застраховка, валидна за България
• свидетелство за съдимост
• доказателство за осигурено жилище — договор за наем или декларация от собственика по чл. 92, ал. 3 ЗГР
• паспорт с валидност поне 18 месеца. Наредбата поставя долен праг от три месеца след планирания престой, но не това ще бъде поискано: списъкът на Министерството на външните работи за виза вид „D“ изисква направо 18 месеца валидност. През гишето минава изискването, а не прагът

Повечето чуждестранни документи в тази преписка се нуждаят от апостил и заверен превод на български — но не всички. България има двустранни договори за правна помощ, които изцяло освобождават официалните документи от легализация, и в списъка са Гърция, Кипър, Украйна, Русия, Армения, Грузия, Полша, Унгария, Австрия и Италия, наред с други. Проверката се прави преди плащането на апостил, който може да се окаже излишен; апостил и превод на документи обяснява кой орган какво заверява. Наредбата определя 35 работни дни за решение по виза „D“ и по-кратък срок от 15 календарни дни за студентските заявления — но нито един от двата не тръгва наистина, преди Дирекция „Миграция“ и службите за сигурност да съгласуват преписката, а тази стъпка няма публикуван график. Самолетни билети не се купуват срещу оптимистичния край на срока. Наръчникът за визата „D“ описва механиката, обща за всички категории визи „D“.

Разрешението за пребиваване: чл. 24в, по една година

След влизането в страната се подава заявление до Дирекция „Миграция“ за разрешение за продължително пребиваване по чл. 24в, ал. 1 ЗЧРБ — разпоредбата, написана специално за чужденец, приет като студент в редовна форма на обучение във висше училище. Учениците по програми за обмен са в ал. 9 на същия член, което тежи повече, отколкото звучи: правата за работа по-долу са закачени само за ал. 1. Да не се бърка и с ал. 3, която се появява по-нататък и урежда нещо съвсем различно. Разрешението се издава за срок до една година и се подновява ежегодно за времето на следването.

Освен документите от визовата преписка правилникът иска удостоверение от висшето училище, че лицето е записано за предстоящата учебна година, и доказателство за платена такса за записване — същият документ, който консулството нарочно не поиска. Заради този втори документ моментът има значение: той се представя след влизането в страната с визата, така че редът е записване, плащане, пътуване и чак тогава регистрация.

Студентите имат собствен ред в тарифата и той е евтиният. Чл. 10, ал. 2 от Тарифа № 4 определя единна такса от 100 лв. — 51,13 евро по фиксирания курс — за разрешение, издадено на основание чл. 24в, независимо от срока му. Сумите, които се срещат почти навсякъде другаде, 102,26 евро за шест месеца и 255,65 евро за една година (200 и 500 лв.), идват от чл. 10, ал. 5, който важи за всички основания освен тези по ал. 1 – 4, а студентското основание е ал. 2. Отделната такса за разглеждане от 10 лв. (5,11 евро) стои в ал. 7 и се дължи само за заявленията по ал. 5, тоест и тя отпада. България използва еврото от 1 януари 2026 г.; страница, която цитира 100 лв., цитира същата тази такса, а не друга.

Две предупреждения. Първо, здравната застраховка е условие за разрешението, а не формалност — какво се признава, е в здравно осигуряване и пребиваване. Второ, студентските години не се превръщат гладко в установяване. Правилото е изрично: при изчисляването на петгодишния срок се зачита само половината от времето, прекарано в пребиваване като студент (чл. 24г, ал. 3 и чл. 25, ал. 1, т. 5 ЗЧРБ). Шестгодишното следване по медицина носи три години, а не шест, както към статута на дългосрочно пребиваващ в ЕС, така и към националното постоянно пребиваване — намалението наполовина важи и за двете. Постоянно пребиваване в България е за четене преди планирането.

След издаването на разрешението чужденецът получава документ за пребиваване на картов носител, който служи за самоличност в страната, и ЛНЧ — личен номер на чужденец, който изпълнява ролята на ЕГН пред администрацията. Това не е лична карта; наръчникът за българската лична карта описва какво дава документът и какво не.

Работа по време на следването: 20 часа, без разрешение за работа

Тук България се справя по-добре от повечето страни в региона. Гражданин на трета държава, който пребивава на основание чл. 24в, ал. 1, може да работи без разрешение за работа (чл. 38, ал. 1 ЗТМТМ). Вместо това се изисква регистрация в Агенцията по заетостта, валидна за срока на разрешеното пребиваване и безплатна. В процедурата живеят два отделни седемдневни срока и си струва да не се смесват (чл. 34 ППЗТМТМ): агенцията извършва регистрацията в седемдневен срок от получаването на документите, а отделно от това работодателят е длъжен да я заяви в седемдневен срок от деня, в който лицето действително е започнало работа. Вторият срок е задължение на работодателя и работодател, който не е наемал чуждестранен студент досега, няма да знае, че съществува.

Ограничението е до 20 часа седмично по време на учебната година. През ваканциите, официално обявени от съответното висше училище, часовият таван отпада. Нужен е истински трудов договор по българското законодателство с местен работодател, при това срочен и съобразен с продължителността на обучението — регистрацията се закача за реална заетост, а не за общо право на доход.

При минимална работна заплата от 620,20 евро месечно през 2026 г. двадесет часа седмично са около 310 евро бруто — реални пари срещу стая в споделено жилище за 150 – 250 евро в Пловдив и далеч под таксата в медицинско висше училище. Това са пари за издръжка, а не план за финансиране. Ако вместо това лицето започне работа на свободна практика за клиенти в чужбина, данъчното положение се променя; данъци в България за чужденци е отправната точка, а плоският данък от 10% важи за местните лица независимо от студентския статут.

Колко струва в действителност

Медицинските специалности са причината повечето хора да идват и техните такси са публикувани, а не договаряни. Медицинският университет – София обявява за 2026/2027 г. 9 950 евро годишно за „Медицина“, 10 000 евро за „Дентална медицина“, 8 000 евро за „Фармация“ и 5 000 евро за „Здравни грижи“, платими на две вноски — през септември и през февруари. Медицинският университет – Варна е на 10 000 евро и за медицина, и за дентална медицина и фиксира тази ставка за всичките шест години — по-ниските суми по-надолу в неговата таблица са по-ранни випуски, а не отстъпка, до която се дораства, и не са същото като отделната колона за ЕС, спомената по-горе. При четирите медицински университета входната лента е 9 000 – 10 000 евро: Плевен 9 000, София 9 950, Пловдив и Варна по 10 000.

Четири е броят на висшите училища, които наистина се наричат медицински университети, но не е броят на онези, които преподават медицина на английски. Тракийският университет в Стара Загора (9 000 евро), Софийският университет (8 000 евро) и Университет „Проф. д-р Асен Златаров“ в Бургас (10 000 евро) също водят шестгодишната специалност „Медицина“ на английски, така че реалният избор е по-широк — и по-евтин в долния си край — от четирите.

Едно сравнение, което таблиците с такси правят тихо, а нито един проспект не прави: студент от ЕС на субсидирано място в МУ – София плаща около 614 евро годишно. Същата специалност, в същата сграда, струва на студент извън ЕС 9 950 евро. Установяването на гражданство на ЕС, което лицето може вече да притежава, струва повече от която и да е стипендия тук.

Всичко останало е драстично по-евтино. Немедицинските програми в държавните висши училища вървят между 3 000 и 5 250 евро годишно за чуждестранен студент, като повечето са към долния край: УНСС и Пловдивският университет 3 000 евро, Софийският университет 3 300 евро за повечето направления и до 5 250 евро за химия, Техническият университет – София 4 730 евро за инженерните специалности и 4 620 евро за компютърните и комуникационните. Повечето държавни висши училища определят една такса за чуждестранни студенти, която покрива еднакво обучението на български и на английски, така че извън медицинските висши училища „на английски език“ почти не е категория в ценоразписа. Частните висши училища определят свои такси и стоят над тези нива. Едно предупреждение при самостоятелна проверка: няколко университета поддържат англоезичните си страници с такси с една година закъснение. Англоезичният сайт на Софийския университет още публикуваше сумите за 2025/2026 г. дълбоко в цикъла 2026/2027 г., а някои от тях се бяха преместили със стотици евро. Меродавни са българската страница и заповедта на ректора. Единственото число, с което си струва да се работи, е това в конкретното писмо за прием.

После идва самата година. Стая в споделено жилище върви 150 – 250 евро в Пловдив или Варна и 250 – 400 евро в София; самостоятелен двустаен апартамент е 400 – 550 евро в Пловдив и 600 – 750 евро в централна София. Варна и Плевен също са домакини на медицински университети, при наеми под столичните. С добавени сметки, транспорт и храна повечето студенти извън София се събират между 500 и 800 евро месечно. Наръчникът за разходите за живот разбива компонентите, а дългосрочното наемане на жилище покрива депозитите и капаните в договора. Нужна е и местна сметка за вноските по таксата — вижте откриване на банкова сметка.

Ако сред предците има българин, първо това се проверява

Преди плащането на международни такси се проверява дали лицето вече не е български гражданин. Това се случва по-често, отколкото хората очакват, особено в семейства, напуснали страната в средата на двадесети век, а български гражданин плаща българска такса и не се нуждае нито от виза, нито от разрешение. Установяване на вече притежавано българско гражданство обяснява процедурата по установяване, а гражданство по произход покрива маршрута за лицата от български произход.

Отделно от това кандидатите от български произход, живеещи в чужбина, могат да кандидатстват през Министерството на образованието и науката по Постановление № 103 на Министерския съвет от 1993 г. за субсидирани места в български държавни висши училища. В схемата няма подготвителна година, колкото и често да се описва така — постановлението поставя езиковата подготовка по български в рамките на първата година от самото обучение (чл. 5а, ал. 5). Кандидатстването минава през платформата на министерството, а не през университета, и по календара на министерството, така че се планира един цикъл предварително. Постановлението ограничава схемата до 2 000 места за студенти и 40 за докторанти годишно за всички държави, които обхваща, тоест тя е конкурсна, а не автоматична. Едно условие изненадва: субсидираното място е достъпно за всяко лице от български произход в чужбина, но освобождаването от такси е ограничено по държава на пребиваване — Албания, Казахстан, Косово, Молдова, Северна Македония, Сърбия и Украйна. Български произход в Германия или САЩ дава мястото, но не и освобождаването.

Често задавани въпроси

Може ли разрешението за пребиваване да се получи без виза „D“?

Обикновено не — но има едно истинско изключение и то принадлежи точно на онези читатели, на които този наръчник току-що каза да проверят произхода си. Чл. 24в, ал. 3 позволява на чужденец от български произход, приет като студент в редовна форма на обучение, да получи разрешението без да притежава виза по чл. 15, ал. 1, срещу документ за български произход. В заявлението това стои като отделно поле за отбелязване. За всички останали отговорът си остава: разрешението предполага влизане с виза за дългосрочно пребиваване и няма преоформяне от туристическо влизане.

Признава ли се дипломата в останалата част на ЕС?

Академично — да: българските държавни висши училища са в Европейското пространство за висше образование, което е значително по-широко от ЕС. Професионално — директивата за квалификациите се чете внимателно, преди да се разчита на нея: автоматичното признаване по Директива 2005/36 обхваща гражданите на държава членка, каквито повечето студенти по този режим не са. Притежаването на българска диплома само по себе си не вкарва гражданина на трета държава в тази машина. По-късно това може да се промени: статутът на дългосрочно пребиваващ в ЕС носи собствено право на равно третиране при признаването на квалификации, което е още една причина правилото за половинчатото зачитане, описано по-горе, да си струва разбирането преди записването. Упражняването на професията е отделен въпрос от академичното признаване, а при медицината органът, който издава лиценз в държавата, където лицето смята да работи, е инстанцията, която трябва да бъде попитана — преди записването, не след дипломирането.

Нужен ли е български език?

Не за програма на английски език и не за документите, с които обикновено се занимава международният отдел на висшето училище. За шестгодишно следване езикът все пак ще потрябва: клиничните стажове минават през пациенти, които говорят български, и точно затова медицинските програми обикновено включват дисциплини по български език.

Какво става с разрешението при скъсана година или прекъсване?

Разрешението стъпва върху записването, а ежегодното подновяване изисква удостоверение, че лицето се обучава през предстоящата учебна година. Загубата на статут на записан студент подкопава основанието на разрешението, така че разговорът с международния отдел и с Дирекция „Миграция“ се води преди прекъсването, а не след него.

Може ли семейството да дойде със студента?

Събирането на семейството е отделно правно основание със собствени условия, а не автоматично продължение на студентското разрешение. Събиране на семейството описва как работи този маршрут.

Източници

• Закон за чужденците в Република България, чл. 24в — правилник за прилагането
• Тарифа № 3 за консулските такси, чл. 9 — Министерство на външните работи
• Тарифа № 4 за таксите, събирани в системата на Министерството на вътрешните работи
• Агенция по заетостта — заетост на чужденци, приети като студенти в редовна форма на обучение
• Министерство на външните работи — документи за виза вид „D“
• Министерство на вътрешните работи — услуги на Дирекция „Миграция“
• Медицински университет – София, прием на чуждестранни граждани и такси за обучение
• Медицински университет – Варна, такси за обучение и разходи за живот
• Министерство на образованието и науката — обучение в България за българите зад граница (ПМС 103/1993)
• Софийски университет — годишни такси за учебната 2026/2027 г.
• Решение № 438 на Министерския съвет от 3 юни 2026 г. — такси в държавните висши училища за 2026/2027 г.
• Европейска комисия — профил на България за обучение в Европа

Този наръчник е обща информация, а не правен или имиграционен съвет. Таксите и правилата за прием се променят от една учебна година към следващата — преди поемане на финансов ангажимент те се проверяват по посочените официални източници, в международния отдел на висшето училище и в Дирекция „Миграция“.